- Все още е слаба прозрачността на капиталовия пазар
- Земята в България е все още много евтина
- Нужна е обща платформа за региона
Имате наблюдения върху капиталовите пазари в региона. Къде се намира българският спрямо останалите?
- България отбеляза значителен прогрес за последните две или три години. Разбира се, българският капиталов пазар все още не може да се сравнява със словенския или хърватския например, но за последните години се наблюдава сериозно развитие в тази насока - ликвидността нараства, цените също се увеличават, индексът SOFIX реализира големи печалби. Според мен страната вече е значим играч на пазара, с големи перспективи за бъдещо развитие. Смятам, че в бъдеще пазарът ще се развива с още по-бързи темпове, защото много нови компании ще излязят на фондовата борса и ликвидността ще се подобри. Положителната тенденция се определя и от взаимните фондове (mutual funds), които все още не са много популярни в България. Средно в страната човек инвестира по 5 евро в такива фондове, докато в Словения тази сума е около 600 евро, което показва големия потенциал на пазара тук. Също така според мен пенсионните фондове ще започнат да инвестират повече, защото в момента те могат да отделят само 10 на сто от активите си за капиталовите пазари (equity markets). С една нова нормативна уредба този процент може да се увеличи двойно за капиталовите пазари и плюс допълнителни 15% за вложения във взаимни фондове. Резултатът от това ще е и по-добрата ликвидност.
Европейският съюз също е важен фактор, защото след като членството на България стане факт, това ще привлече много чуждестранни инвеститори заради по-стабилната политическа и икономическа среда.
Кои са основните проблеми у нас?
- Основният проблем за чуждите инвеститори като нас тук е слабата прозрачност на пазара. Някои компании все още не публикуват резултатите си, както са длъжни да правят, и също така представят различна информация (отчети) според това за кого е предназначена. Тя не отговаря на реалната ситуация в компанията. Дори съществува практиката компаниите да оповестяват различни финансови резултати дори за изминали периоди. Често се случва една компания, която е отчела печалба за 2004г., да промени вече публикуваните данни и да съобщи за загуба. В Словения например прозрачността на пазара е много по-добра. Там отчетите за приходите, информацията за балансите и останалата финансова информация е достъпна и на английски език, а компаниите не могат да променят публикуваните вече данни за изминалия период. В България ситуацията постепенно се подобрява, но с присъединяването ви към ЕС ще трябва да отговорите на приетите счетоводни стандарти и това до голяма степен ще реши този проблем.
С какво можем да привлечем чуждестранните инвеститори?
- Според мен вече се прави много в тази насока. Индустрията вече е на доста добро ниво и сте много открити за чужди инвестиции, като по този показател смятам, че сте пред Словения. Разбира се, и тук има проблеми - тютюневата индустрия и приватизацията на "Булгартабак” например. Въпреки това като цяло в последните години се наблюдава сериозно развитие в тази насока и числата потвърждават това. Наблюдава се засилен интерес от страна на чуждите инвеститори и той постоянно нараства. Въпреки че България е малка страна, пазарът има голям потенциал и е много по-голям от словенския. Също така земята тук е много евтина все още. Всички чужденци сега купуват земя по Северното Черноморие, където развиват своите проекти. От друга страна, нараства и търсенето на фондовата борса и инвестиционният климат се подобрява. Затова считам, че перспективите за чуждестранни инвестиции са много добри. Въпреки тежката бюрокрация и многото необходима документация, ако чужденец има конкретни намерения и проекти, няма проблем да дойде и да ги реализира.
Кой от регионалните капиталови пазари има най-голяма потенциал за развитие?
- В Югоизточна Европа - говоря за стани като Хърватия, Словения, България, Македония, Босна, Румъния и Сърбия и Черна Гора, според мен определено България и Румъния имат основната роля. Причината е, че това са най-големите страни в региона. Не мога да изпусна и Хърватска, която също е голям играч на капиталовия пазар, защото има много големи и силни хърватски компании, които все още се подценяват. Също така прозрачността на местния пазар е на много високо ниво, приватизацията там не е приключила и има доста големи предприятия, които предстои да бъдат закупени. Стратегическите инвеститори от Западна Европа тепърва ще се насочат натам. Затова очаквам в бъдеще големи закупувания на хърватски компании.
Повечето големи компании в България вече са закупени и тук присъстват много стратегически чужди инвеститори и това може да се окаже негативно за страната. Що се отнася за Сърбия като централна страна за региона, смятам, че натам ще се насочат много капитали. Според мен след няколко години Сърбия ще играе основна роля в региона.
Битува мнението че чужди капитали изчакват приемането на страната в ЕС, за да навлязат у нас? Какво е вашето мнение за това?
- Това неминуемо ще се случи. В Словения например има 46 местни инвестиционни фонда, които са регистрирани в страната и се управляват от словенски управляващи компании (asset management companies). В същото време на пазара присъстват между 50 и 60 чужди инвестиционни фонда, които не правят нищо (не инвестират) в Словения, а само продават. Затова смятам, че това ще се случи и в България след приемането й в Европейския съюз. Конкуренцията на пазара на фондовете е голяма и ще се засилва и по този показател ще изпревари и Словения според мен. Причината е, че тук има много повече чужди банки, отколкото в Словения, където банковият сектор е в ръцете на местните финансови институции. Най-голямата словенска банка е управлявана от белгийска група KBS, втората по-големина местна банка е изцяло в словенски ръце, една от финансовите ни институции е притежавана от "Сосиете женерал". Но в Словения все още не присъстват банки като HVB Bank, Unicredit и други големи играчи, които ще предложат фондове в България. Затова конкуренцията тук ще е доста голяма.
- Въпросът е дали те ще инвестират в България, а не толкова да предлагат финансовите си продукти?
- Според мен повечето фондове ще инвестират на чужди пазари, като например САЩ, Западна Европа, Япония, Китай, Индия и др. Трябва да стане ясно, че българският пазар с неговата капитализация и ежедневните му обороти е твърде малък за сериозните големи взаимни фондове. Вероятно някакъв малък процент от тези фондове ще инвестират на местния пазар. Причината е, че тези големи банки са с разнообразни инвестиционни фондове - за инвестиции в акции, в облигации, фондове които инвестират в краткосрочни дългови книжа като банковите акцепти, менителници, репо книжа, депозитни сертификати и други. Само фондове за инвестиции в акции (equity fund), които те предлагат, са между 20 и 30, като един инвестира само в САЩ, друг - само в Германия или Западна Европа, трети само в телекомуникации, енергетика и т.н. Може би ще има и специален фонд, който ще инвестира само в България, Румъния, Сърбия, Хърватска, Боста и др. Едва ли ще има чуждестранен фонд, който ще инвестира единствено на местния пазар. Разбира се, българските фондове, като КД "Пеликан" ще работят само в тази насока, но управляващите дружества все още боравят с малки суми, да речем, 2 млн. евро до 20 млн. евро, които могат да бъдат инвестирани. Чуждите инвестиционни фондове управляват много по-големи суми - около 5 млрд. евро, които не могат да бъдат инвестирани само в България - част от тях да, но не и всички.
Кои от българските компании могат да се конкурират в регионален мащаб?
- Има много големи и конкурентноспособни български компании, най-вече в туристическия сектор. В Европа няма много дружества точно в този сектор, затова съм сигурен че туризмът ще е много успешен. Някои от курортите ви за свръхзастроени, но има и такива, които все още имат голям потенциал. Туристическият ви сектор определено е много конкурентен не само за региона, но и за цяла Европа. Освен това тук има и някои фармацевтични компании, които са привлекателни за чуждите инвеститори от гледна точка на пазара. Има конкурентни компании, но не твърде много.В Хърватска например има много повече компании, регистрирани в чужбина. Такива са "Плива" - най-голямата фармацевтична компания в региона, "Петралка" - една от най-големите от хранително-вкусовата промишленост. Все още обаче няма много компании, които да са конкурентноспособни и да са изцяло местни. Те се свалят от фондовата борса и така историята приключва.
- Мислите ли, че българска компания може да бъде листвана на големите западни пазари?
- Разбира се. Ако имате голяма компания, която иска да привлече големи инвестиции, но не бива да се очаква сериозно търсене или прекомерен интерес на развитите фондови борси към местните компании. От опита ми в Хърватия, където фармацевтичната "Плива" беше листвана на Лондонската фондова борса, мога да кажа, че те не постигна очаквания успех. Там има хиляди листвани компании и вече е много трудно да се привлекат инвеститори по този начин. Ако инвеститорите са заинтересувани от този пазар, те със сигурност ще намерят начин да дойдат тук и да купят акции на местата фондова борса. Според мен е много по-реалистично да изградим обща платформа за региона. Говоря по-скоро а не толкова за обща фондова борса, а за обща платформа, която да обедини всички такива борси в региона. По този начин ще направим целия капиталов пазар много по-прозрачен. В момента България, Румъния, Словния, Хърватска и т.н. не са свързани, всяка борса си има собствена система, различна от останалите. По този начин те не са конкурентни, а свързването им ще е една голяма крачка напред. Не говоря за пълно сливане, а по-скоро за създаване на по-конкурентна среда чрез свързването на фондовите борси в една система. Въпреки това не съм оптимист, че някоя българска компания ще листва акциите си на развитите пазари. Една или две може би ще го постигнат, но опитът от другите страни показва, че това или не става, или не е ефективно, защото е свързано със сериозни разходи за компаниите.
Чрез създаването на един свързан пазар ликвидността ще се подобри значително.
Много български мениджъри искат да привлекат чуждестранни инвеститори в техните компании. Какво трябва да направят, за да го постигнат?
- Най-лесният начин за това е да предложат качествени стоки и услуги на чуждестранните инвеститори. Добрите компании рано или късно ще бъдат закупени. В Словения най-добрите ни предприятия бяха приватизирани. Преди около месец посетих някои български компании и бях много приятно изненадан как мениджърите им посрещаха чужденците. Те ни показаха цялата компания, цялото производство и ни дадоха цялата необходима информация. Така, ако някой иска да инвестира тук чрез взаимен или инвестиционен фонд, заради слабата прозрачност той винаги отива в набелязаната компания и проверява реалната ситуация там. Ако се разчита само на информациите за балансите, всеки може да изчисли някои отношения и суми, но не добива реална представа. Аз лично бях във Варна, където посетих "Булярд", "Одесос" и някои летни курорти, и смятам, че средата тук е много положителна и не се съмнявам, че България ще привлече инвеститори.
в. Дневник , 06.11.05
|
